В ритъма на пчелното семейство

Животът на пчелното семейство е много динамичен. Той зависи от годишните времена и е тясно свързан с развитието на природата и медоносните растения.

Пролет

В началото на пролетта семейството се състои от майката и 3-5 хиляди работнички. С повишаване на температурата още в края на зимата и началото на пролетта майката започва да снася яйца в работническите килийки. По това време през първите слънчеви дни, когато температурата достигне 10-12°, пчелите излизат на очистителен полет. Кафявите петънца, оставяни наоколо по снега, са задържаните през зимата в задното черво остатъци от несмляна храна.
С появяването на пило в гнездото се нарушава зимният покои на семейството: пчелите започват усилено да консумират храна, и да повишават температурата на гнездото до 34—36°С. В началото майката снася по 20—30 яйца на денонощие. С облитането на работничките и донасянето на прашец, вода и нектар, яйцеснасянето се засилва постепенно, достигайки през юни до 2500 яйца в денонощие. Майката снася яйца едновременно и от двете страни на питата във формата на елипса. След 21 дни тези яйца вече са се превърнали в пчели работнички и се излюпват. С тяхното излюпване става постепенното заместване на зимувалите пчели с нови и млади. Към края на май почти всички презимували пчели са замемени. Успоредно с това постепенно засилване на яйцеснасянето се увеличава и количеството на младите пчели - семейството се засилва. Темпът на развитие на семейството зависи не само от продуктивността на майката, но и от условията на храненето и гледането на пчелните семейства. Недостатъчното количество храна, лошото затопляне на кошера и липсата на паша задържат яйцеснасянето и отглеждането на пилото.

Вътрекошерни пчели

Първите 21 дни след излюпването си пчелите имат точно определени функциите вътре в кошера и излизат само за по няколко минути на ден за облитане: 1-2 дни полират килийките и топлят пилото. Следващите 8-10 дни стават кърмачки и хранят пилото и майката. Следват 7-8 дни, в които произвеждат восък и се грижат за изграждането на нови килийки. Финалните дни стоят на входа, за да пазят гнездото от неприятели и да контролират климата в кошера. След 21-вия ден пчелите работнички вече са достатъчно заякнали, за да се заемат със събирането на прашец и нектар. Това е най-изтощителната задача и след 20-30 дни те умират.

Роене

След заменянето на зимувалите пчели с млади и при благоприятни условия (паша, хранителни запаси в гнездото, наличност на свободни килийни за снасяне и т. н.) започва бързият растеж на семейството. Числеността му вече надвишава 15 хиляди пчели. С всеки изминал ден се увеличава излюпването на млади пчели и с това се създава излишък от кърмачки. Това е моментът, когато семейството изпада в роево състояние, т.е. има нагон за размножаване. Пчелите изграждат 10—20 и повече маточни килийки от който се излюпват млади майки. Първа от гнездото излита старата майка с част от пчелите (5—10 хиляди на различна възраст).  Преди напускането пчелите се запасяват с мед, за да могат незабавно да се заловят с построяване на пити в новото жилище. Обикновено роевите пчели са мирно настроени. Във време на излизането на роя излитат стремително и обикалят из въздуха голямо количество пчели. После те се сближават постепенно и се отправят към някое дърво, храст или друг предмет, хващат се за него и образуват роевия грозд. След няколко минути до няколко часа (или на другия ден) роят полита към новото жилище — някоя хралупа, намерена от пчелите разузнавачки още преди излизането му. Там той започва със забележителна роева енергия да гради пити, в чиито килийки майката започва пак да снася яйца. На деветия ден след първия рой излиза втори рой с млада майка. 1—2 дни след него може да излезе трети рой. След неколкократно рояване семейството отслабва и през краткотрайната главна паша трудно събира големи запаси от мед.

Главна паша

Лятото, след като семейството достигне по-значителен числен състав, започва усилено събиране на нектар. Събирането на нектар продължава от пролет до есен, но има периоди, когато пчелите донасят засилено нектар в кошера. Това е главната паша. През това време пчелите събират нектар не само за свои нужди, но и за пчеларя.
За пълно използване на главната паша семействата трябва да имат възможно най-голям брой летящи пчели. Затова е необходимо в началото на главната паша в кошера да има достатъчно количество разновъзрастно пило и голям брой летящи пчели. 
Със започване на главната паша цялото семейство се преустройва за работа по събирането на мед. Яйцеснясянето се намалява значително и освободените кърмачки се заемат с преработката на нектара в мед. Голяма част от вътрекошерните пчели се включват в групата на летящите по-рано от обикновено. Всички летящи пчели работят от ранна сутрин до късна вечер. 

Зимуване

В края на август започва подготовката за зимуване. Майката намалява яйцеснасянето и дори го прекратява за известно време. Раждат се така наречените зимни пчели. Тяхната задача е успешното презимуване на майката и отглеждане на първото поколение млади пчели напролет. Тези пчели живеят 5-6 месеца. През есента, когато температурата на външния въздух падне под 10°С, пчелите вече не излизат от кошера. Само през по-топлите дни те правят очистителни облитания. С първото застудяване пчелите се събират на кълбо, в центъра на което е майката с по-младите пчели. Кълбото представлява сфера от плътно събрани пчели. Пчелите по неговата външна повърхност са плътно долепени една до друга и образуват жива топлоизолационна обвивка. Пчелите от вътрешността са в по-свободно положение и проявяват мускулна дейност—движение на крачката, крилата и коремчетата- чрез което произвеждат достатъчно топлина, за да се запазят от измръзване. Разположените по повърхността пчели често сменят мястото си с тези от вътрешността. По този начин пчелите не позволяват температурата в центъра на кълбото да спадне под 21°С. 

Има една поговорка, която гласи " Птиците се броят на есен, а пчелите на пролет"