Прополис

Името прополис произлиза от старогръцкото ПРО (значи пред) и ПОЛИС (което значи град /предградие). Пчелите го използват, за да измазват стените на кошера, като по този начин уплътняват дупките на жилището си и изграждат преградна стена срещу микробите. Ароматът, който той издава дезинфекцира въздуха в кошера и го предпазва от бактерии и гъбички.

Какво представлява прополисът?

Това е растителна смола, която пчелите превръщат във високо ефективно оръжие срещу патогенни бактерии, вируси и гъбички. Целта им е да защитят кошера от болестотворни микроорганизми. С прополис те облицоват клетките на „родилното отделение”, където се излюпва поколението и дезинфекцират входа и най-използваните части на кошера.

Пчелите събират специфична смола от пъпките на някои растения, и я пренасят като я натъпкват в „джобчетата” на крачетата си. След това я разтоварват в кошера и там започва последваща обработка. Попадайки в храносмилателния тракт на пчелите тази смес се обогатява с ензими и претърпява млечнокисела ферментация. По същество тя е катранено вещество с ярък цвят вариращ от тъмножълт до кафяво-зелен, като потъмнява при дългосрочно съхранение. При температура над 30°С е мека лепкава маса, а под 15°С крехък и твърд материал. Едно средно голямо пчелно семейство може да произвежда от 100 до 400 грама прополис на година. Ароматът на прополиса е смесица от мед, восък и билки.

Прополисът, известен още като пчелен клей, има сложен състав като все още някои от съставките му не са достатъчно проучени. Състои се от восък, смоли, полени, етерични масла, механични примеси и танини, флавоноиди, гликозиди, органични киселини, алдехиди, терпени, естери, алкохоли, аминокиселини, въглеводороди, свободни мастни киселини, микроелементи и витамини (А, С, Д, В1, Б2, В6). Прополисът е изключително полезен пчелен продукт, използван широко в медицината и козметиката. Историята му датира от 350 г. пр.н.е, по времето на Аристотел. Гърците са използвали прополис за абсцеси, асирийците са го прилагали в лечението на рани и тумори, а египтяните са го използвали за мумифициране.

Прополисът убива и премахва чуждите клетки в организма, като запазва полезната микрофлора. Когато използваме прополис, чревната микрофлора не се уврежда и не се получава дисбактериоза, както това става при синтетичните антибиотици. Важно е, че микроорганизмите не развиват резистентност към него. Това е така, защото пчелите извличат веществото за направата на прополис от различни растения, които имат индивидуални характеристики. Всяко растение има своите защитни механизми и ароматни вещества, които са пагубни за различни микроорганизми.

Какво е действието на прополиса?

Прополисът съдържа голямо количество летливи етерични масла, които имат силни антимикробни свойства. Антимикробното действие на прополиса е много добре проучено по отношение на голям брой бактерии - стафилококи, салмонела, стрептококи, хемофилус и други. Той има силна противогъбична активност, особено срещу кандида албиканс, микроспориум, епидермоитум (Epidermophytom), ахорион (Ahorion). Освен това, прополисът е един от малкото естествени продукти, които притежават противовирусна активност.

Флавоноидите в прополиса са едни от най-лечебните му вещества, които се препоръчват за лечение на над 40 заболявания. Прополисът притежава и добро съдоразширяващо действие и диуретичен ефект. В допълнение, той благоприятства функцията на жлезите с вътрешна секреция, като щитовидната жлеза, надбъбречните жлези и панкреаса. Прополисът се използва и за външно приложение при лечение на гнойни процеси, травматични рани, екземи и изгаряне.

Прополисът намира приложение и при терапията на респираторни заболявания, плексит, радикулит, ишиас, неврит, невралгия и кожни заболявания. Ефективен е при борбата с колит, диспепсия, гастрит, стоматит, афти, язви и други. В гинекологията се използва при ерозия на маточната шийка и трихомониаза.

Прополисът няма силата на синтетичните антибиотици, но за разлика от тях не притежава токсично действие и бактериите не привикват към него. Затова е подходящ най-вече за профилактика и засилване на имунната система, както за възрастни, така и за малки деца.

Как може да се приема прополис?

       чрез инхалация 

Прополисът съдържа голямо количество летливи етерични масла, които имат силни антимикробни свойства. Той се топи при 80-105° С, но поради многокомпонентността си няма рязка точка на топене. Словенската фирма Медикоел е разработила устройство, чрез което да се създадат най-подходящите условия за изпарение на полезните вещества от прополиса. С помощта на този апарат, може да се правят инхалации с прополис през цялата година.

      чрез прием на клеева тинктура

Клеевата тинктура е алкохолен екстракт на прополис. Събраният прополис се почиства добре и се разтваря в 70% етилов алкохол, за да може получената тинктура да се използва вътрешно и външно. Ако тинктурата е предназначена само за външна употреба може да се използва спирт. Разклаща се и се съхранява в топло и тъмно помещение. Приема се като няколко капки от тинктурата бъдат разтворени във вода или сок.

      чрез прием или накапване с воден разтвор

Много от съставките на прополиса се разтварят във вода. Водният разтвор се получава по следния начин: 200 мл. вода се загряват на водна баня. Когато водата заври в нея се поставя 100 грама стрит на ситно прополис. Нагрява се до 80° за 2 - 3 часа, след, което се снема от огъня. Сместа се разбърква добре и се прецежда през марля. Остатъка в марлята се претегля и се изважда от 100-те грама. Разликата между остатъка и 100-те грама са разтворените съставки на прополиса. Съхранява се на хладно. Приема се три пъти дневно. Най-добре е да се държи в хладилник. По сведение на учените, в много случаи, водният разтвор е по-полезен от спиртния екстракт. Вътрешно се употребява три пъти дневно по една супена лъжица.

       чрез намазване с прополисова мас

Изполва се за правене на лапи. Подпомага зарастването на рани и облекчава ставни болки.

Внимание! Хората, които имат алергия към полени не трябва да използват прополис, без консултация с лекар, тъй като това може да доведе до сериозни последици и усложнения.

ИЗГОТВЯНЕ НА ПРЕПАРАТИ ОТ ПРОПОЛИС

1. СПИРТЕН РАЗТВОР

Взема се 100 мл. 96%ов винен спирт. В него се насипва стрит на ситно около 60 гр. прополис. Оставя се на тъмно за 6 - 7 дни, като периодически се разклаща. На седмия ден се прецежда през два слоя марля. Остатъка в марлята се изстисква силно, защото ще се тегли. Това, което остане в марлята е неразтворимата част. Тя се изважда от 60те грама, а останалото е количеството разтворена част от прополиса. Да предположим, че в разтвора има 20 гр. Това показва, че в разтвора има 20% прополис. Ако искаме да го направим 10% ще долеем още 100 грама спирт. Обикновено се работи с 10 до 20%. Препаратът е готов за работа. Спиртният екстракт е дълготраен, не се разваля на стайна температура. Обикновено се взимат по 20 - 30 капки три пъти дневно след ядене, 30 минути или 15 минути преди ядене. Приема се обикновено с чаша вода или прясно мляко.

2. ВОДЕН РАЗТВОР НА ПРОПОЛИС

Почти всички съставки на прополиса се разтварят във вода. Водният разтвор се получава по следния начин: 200 мл. вода се загряват на водна баня. Когато водата заври в нея се поставя 100 грама стрит на ситно прополис. Нагряването става на 80° за 2 - 3 часа, след,което се снема от огъня.Сместа се разбърква добре и се прецежда през марля. Остатъка в марлята се претегля и се изважда от 100-те грама. Разликата между остатъка и 100-те грама са разтворените съставки на прополиса. Работи се обикновено с 10 -20%. Да се държи на хладно. Приема се три пъти дневно. Най-добре е да се държи в хладилник. По сведение на учените, в много случаи, водният разтвор е по-полезен от спиртния екстракт. Вътрешно се употребява три пъти дневно по една супена лъжица.

3. ПРОПОЛИСОВА МАС

Взема се 200 гр. свинска мас. Нагрява се да се размекне. Поставя се в нея 100 гр. стрит на ситно прополис. Разбърква се силно докато се получи хомогенна маса. Лекарството е готово. Да се съхранява в хладилник. Лечебното действие е дълготрайно.